Момчилград (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Момчилград)
Момчилград (община)
Общи данни
ОбластОбласт Кърджали
Площ358.124 km²
Население17 524 души
Адм. центърМомчилград
Брой селища49
Управление
КметИлкнур Кязим
(ДПС; 2019)
Общ. съвет29 съветници
  • ДПС (22)
  • ГЕРБ (6)
  • За Момчилград (РБ, БНД) (1)

Община Момчилград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в централната част на област Кърджали. С площта си от 358,124 km2 заема 4-то място сред 7-те общините на областта, което съставлява 11,15% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на община Момчилград е ниско планински и хълмист. Тя се намира изцяло в пределите Източните Родопи. Над 90% от територията ѝ се заема от Стръмни рид, който е посока на простиране от юг на север. Максималната му височина и най-висока точка на общината е едноименният му връх Стръмни рид (960 m), разположен западно от село Ралица. Северните части на рида носят името Бойник планина (връх Свети Илия, 879 m) и завършват до южния бряг на язовир „Студен кладенец“. Тук върху водното огледало на язовира е и най-ниската точка на общината – 225 m н.в. (кота преливник).

Останалите около 10% от територията на общината, в западната ѝ част са заети от широката и плодородна долина на река Върбица, която в района на общинския център град Момчилград образува голямо долинно разширение.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на общината е долното течение на река Върбица. Тя навлиза в общината южно от село Птичар, тече на север през западната ѝ периферия, минава западно от град Момчилград и се влива от юг в язовир „Студен кладенец“ северно от село Летовник. Североизточните части на общината се отводняват от река Големица. Тя води началото си от района на село Ауста, тече на север между Стръмни рид на запад и Бойник планина на изток и се влива в язовир „Студен кладенец“ северно от село Момина сълза. В района на село Нановица реката образува малко долинно разширение. Югоизточните части на община Момчилград принадлежат към водосборния басейн на река Крумовица (десен приток на Арда). Те се отводняват от горните течения на левите ѝ притоци реките: Елбасандере (Ветрица) и Кутлуджадере.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 16 263 100,00
Българи 1518 9,33
Турци 12 049 74,09
Цигани 205 1,26
Други 25 0,15
Не се самоопределят 414 2,55
Не отговорили 2 052 12,62

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 49 населени места с общо население 14 353 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Момчилград, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Ауста 175 6,026 Неофит Бозвелиево 244 8,705 Алфатлъ
Багрянка 341 3,782 Бояджилар Обичник 13 3,773 Олхамурлу
Балабаново 135 10,628 Балабанлъ Пазарци 185 6,821 Пазарлар
Биволяне 114 15,014 Мандаджилар Пиявец 61 5,455 Сюйлум
Врело 114 12,826 Курт кьой Плешинци 38 4,143 Кел оглар
Върхари 138 4,567 Юзбек, Юзбеци Постник 162 18,352 Ахат баба
Горско Дюлево 51 14,946 Джебел айвалъ Прогрес 297 3,124
Груево 591 10,302 Хайранлар Птичар 259 11,782 Ахатлъ
Гургулица 38 25,766 Арабаджии Равен 263 11,681 Ени Джумая, Урлар
Девинци 93 - в з-щето на с. Постник Ралица 34 4,694 Рахимлъ
Джелепско 190 6,201 Джелеплер Садовица 37 4,710 Баш кашлъ
Друмче 15 3,585 Гьочилер Свобода 85 4,848 Шикимлер, Облак
Загорско 135 5,624 Сулумлу Седефче 150 6,602 Сапханлъ
Звездел 368 7,960 Гьок Виран Седлари 222 2,366 Семерджилер
Каменец 25 - Бекташлер, Бекташи, в з-щето на с. Горско Дюлево Сенце 31 6,077
Карамфил 238 5,782 Кулфалъ Синделци 287 11,674 Синдели
Конче 184 6,871 Ат алан Соколино 386 8,446 Атмаджилар
Кос 78 2,929 Дере кьой Сярци - - Мачиклар, в з-щето на с. Балабаново
Кременец 37 5,967 Чакмаклар, Чакмаци Татул 67 6,106 Аджиолук
Лале 190 4,964 Кара кьой Чайка 200 7,665
Летовник 27 9,456 Язла Чобанка 200 6,657 Едри дере
Манчево 1 4,618 Солук дал Чомаково 24 6,085 Къшла
Момина сълза 16 6,195 Кус кьой Чуково 163 12,916 Токмаклъ дере
Момчилград 7195 16,198 Мъстанли Юнаци - - Аладън, в з-щето на с. Чуково
Нановица 456 5,235 Али бей канагъ ОБЩО 14353 358,124 4 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Гьок Виран на с. Звездел;
– преименува гр. Мъстанли на гр. Момчилград;
– преименува м. Али бей канагъ на м. Нановица;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Бояджилар на с. Багрянка;
– преименува с. Балабанлъ на с. Балабаново;
– преименува с. Бекташлер на с. Бекташ;
– преименува с. Мандаджилар на с. Биволяне;
– преименува с. Ташкънлар на с. Врело;
– преименува с. Джебел айвалъ на с. Горско Дюлево;
– преименува с. Хайранлар на с. Груево;
– преименува с. Арабаджии на с. Гургулица;
– преименува с. Джелеплер на с. Джелепско;
– преименува с. Гьочилер на с. Друмче;
– преименува с. Сулумлу на с. Загорско;
– преименува с. Кулфалъ на с. Карамфил;
– преименува с. Емирлер на с. Кнезово;
– преименува с. Ат алан на с. Конче;
– преименува с. Дере кьой на с. Кос;
– преименува с. Кара кьой на с. Лале;
– преименува с. Язла на с. Летовник;
– преименува с. Солук дал на с. Манчево;
– преименува с. Кус кьой на с. Момина сълза;
– преименува с. Алфатлъ на с. Неофит Бозвелиево;
– преименува с. Олхамурлу на с. Обичник;
– преименува с. Пазарлар на с. Пазарци;
– преименува с. Сюйлум на с. Пиявец;
– преименува с. Кел оглар на с. Плешинци;
– преименува с. Ахат баба на с. Постник;
– преименува с. Ахатлъ на с. Птичар;
– преименува с. Ени Джумая (Урлар) на с. Равен;
– преименува с. Рахимлъ на с. Ралица;
– преименува с. Баш кашлъ на с. Садовица;
– преименува с. Сарханлъ на с. Седефче;
– преименува с. Семерджилер на с. Седлари;
– преименува с. Синдеби на с. Синделци;
– преименува с. Атмаджилар на с. Соколино;
– преименува с. Мачиклар на с. Сярци;
– преименува с. Аджиолук на с. Татул;
– преименува с. Чакмаклар на с. Чакмаци;
– преименува с. Едри дере (Едирханлу) на с. Чобанка;
– преименува с. Къшла на с. Чомаково;
– преименува с. Токмаклъ дере на с. Чуково;
– преименува с. Юзбек на с. Юзбеци;
– преименува с. Аладън на с. Юнаци;
  • МЗ № 3076/обн. 23.09.1940 г. – заличава с. Кнезово и го присъединява като квартал на с. Каменец;
  • Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – признава м. Нановица за с. Нановица;
– признава н.м. Шикимлер (от с. Груево) за отделно населено място – с. Свобода;
– признава н.м. Кара кьой за отделно населено място – с. Чайка;
  • Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Юзбеци на с. Върхари;
– преименува с. Бекташи на с. Каменец;
– преименува с. Чакмаци на с. Кременец;
  • Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – признава н.м. Сенце (от с. Пиявец) за отделно населено място – с. Сенце;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава н.м. Прогрес (от с. Багрянка) за отделно населено място – с. Прогрес;
  • Указ № 327/обн. 28.09.1996 г. – признава н.м. Девинци за отделно населено място – с. Девинци.

Природни и исторически забележителности, туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Община Момчилград притежава неповторим и уникален природен потенциал и богата история, които са предпоставка за развитие на разнообразни форми на алтернативен туризъм.

Районът крие красиви водопади, скални проломи и феномени, комплекси с тракийски ниши и светилища, изоставени махали с невероятни къщи сред чудна и тайнствена природа. Атмосферата е загадъчна и величествена, а усещането – божествено. Това е край, който е съхранил спомена за древни цивилизации, култове и традиции, за митични богове и герои, оставили следите си в историческата памет на тази земя.

Наричат я „земя на скалните хора“ – древните траки, които са оставили уникални свидетелства за своето съществуване чрез многобройните паметници на мегалитната култура – светилището при село Татул, тракийските скални ниши при селата Чуково, Чомаково и Равен, скално изсеченото светилище „Харман кая“ при село Биволяне, останките от селищни могили, гробници и крепости. Това обуславя изключителни възможности за развитие на културно-исторически туризъм.

Разнообразието на редки и красиви растения, на птици и животни, както и топлия климат, превръщат региона в завладяващо място с леко загадъчна и екзотична красота и неподправен чар, осигурявайки на туристите незабравими преживявания при посещенията на природния резерват „Боровец“, живописния язовир „Студен кладенец“ и местността „Юмрук кая“, природния феномен „Вкаменената гора“ и връх „Дамбалъ“. Богатството на всичко това пренася посетителите в един друг свят – на спокойствие, хармония и красота, които предлага екотуризма.

Автентичният родопски бит, местните занаяти, запазените стари обичаи и традиции, красивите стари къщи, гостоприемството на местните хора и вкусните ястия разкриват очарованието на селския туризъм.

Не на последно място за любителите на ловния и риболовен туризъм има добри условия в региона. Река Върбица е богата на черна мряна, скобар и речен кефал, а във водите на язовир „Студен кладенец“ се срещат сомове с огромни размери. В еленовото стопанство, на площ от около 1000 декара живеят стотици благородни елени, елени лопатари, както и много други представители на фауната.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината преминава участък от 19,8 km от трасето на жп линията РусеГорна ОряховицаСтара ЗагораДимитровградПодкова.

През общината преминават изцяло или частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 76,1 km:

В западната част на община Момчилград, през общинския център град Момчилград преминава и участък от 18,7 km (от km 350,7 до km 369,4) от старото трасе на Републикански път I-5, с което дължината на Републиканската пътна мрежа в общината става 94,8 km.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]