Чепеларе (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Чепеларе)
Чепеларе (община)
      
Общи данни
ОбластСмолян
Площ365.44 km²
Население7 488 души
Адм. центърЧепеларе
Брой селища13
Сайтwww.chepelare.org
Управление
КметБоран Хаджиев
(ГЕРБ; 2019)
Общ. съвет13 съветници
  • ГЕРБ (6)
  • БСП (2)
  • НОВОТО ВРЕМЕ (2)
  • ЛЕВИЦАТА (2)
  • ПП - ДБ (1)
Чепеларе (община) в Общомедия
Сградата на общинската администрация

Община Чепеларе се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в северната част на област Смолян. С площта си от 365,44 km2 е 3-та по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 11,45% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е средно- и високопланински, като заема централните части на Западните Родопи.

От юг на север, по цялото протежение на общината, в дълбока долина протича Чепеларска река. От двете ѝ страни са издигат два високи планински хребета, части на Западните Родопи. На запад от долината ѝ в територията на общината попадат източните части на дългия и мощен хребет Чернатица. Неговото било следва границите с общините Смолян и Девин и по него са разположени най-високите му върхове: Карабалкан (1958,6 m), Голям Персенк (2094,5 m), най-високата точка на общината и Малък Персенк (2073,9 m). От главното му било на североизток и изток, между левите притоци на Чепеларска река се спускат дълги тесни ридове със стръмни склонове.

В северната част на общината, северно от река Орешица (ляв приток на Чепеларска река), в посока запад-изток се простират южните склонове на Белочерковския рид, североизточно продължение на рида Чернатица. На границата с община Родопи се издига най-високата му точка връх Свети Илия 1705,4 m.

Източно от долината на Чепеларска река в пределите на община Чепеларе попадат западните части на Радюва планина. Нейната максимална височина, връх Тузлата (1891 m) е на около 3 km източно от село Богутево.

Североизточно от село Хвойна, на границата с община Асеновград, в коритото на Чепеларска река се намира най-ниската точка на общината – 656 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

От юг на север, по цялото протежение на общината, с горното и част от средното си течение протича Чепеларска река (десен приток на Марица). Тя води началото си от 1550 m н.в. в курорта „Пампорово“. От извора си до село Хвойна тече на север, след което завива на североизток и навлиза в община Асеновград. По цялото си протежение в общината тече в тясна, дълбока и красива долина, по която има две малки долинни разширения – в районите на град Чепеларе и село Хвойна. основни нейни притоци на територията на община Чепеларе са реките: Янчова (десен), Сивковска (ляв), Вълчидол (ляв), Лопухска (десен), Богутевска (десен), Куцева (десен), Забърдовска (ляв), Селското дере (десен) и Орешица (ляв).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 7720 100,00
Българи 6466 83,76
Турци 10 0,13
Цигани 3 0,04
Други 16 0,21
Не се самоопределят 74 0,96
Не отговорили 1151 14,91

Движение на населението (1934 – 2021)[редактиране | редактиране на кода]

Община Чепеларе
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 11443 11926 11785 11107 11801 11073 10555 6232 7720 5943
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 13 населени места с общо население от 5943 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Чепеларе, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Богутево 142 44,776 Острица 22 - в з-щето на с. Богутево
Дряновец 1 - в з-щето на с. Богутево Павелско 526 59,200
Забърдо 271 33,398 Чукур кьой Проглед 54 13,084 Стамболово
Зорница 12 18,247 Гюндюзица Студенец 9 - Савтъще, Владиково, в з-щето на с. Малево
Лилеково 30 - Харделово, в з-щето на с. Богутево Хвойна 335 26,895
Малево 87 38,943 Чепеларе 4300 73,861
Орехово 154 57,036 Оряхово ОБЩО 5943 365,440 4 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1895 г. – преименувано е с. Стамболово на с. Проглед без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Асанско селище на с. Асенец;
– преименува с. Савтъще на с. Владиково;
– преименува с. Чукур кьой на с. Забърдо;
– преименува с. Гюндюзица на с. Зорница;
– преименува с. Харделово на с. Лилеково;
  • Указ № 557/обн. 23.11.1951 г. – преименува с. Владиково на с. Студенец;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава село Чепеларе за град;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава с. Асенец поради изселване;
  • Указ № 960/обн. 4.01.1966 г. – уточнява името на с. Оряхово на с. Орехово;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя селата Малево, Орехово, Павелско, Студенец и Хвойна и техните землища от бившата община Хвойна и ги присъединява към община Чепеларе;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Природни и исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Резерват „Момчиловски дол“ край к.к. Пампорово – първична черноборова гора.
  • Скален феномен „Чудните мостове (Еркюприя)“ до село Забърдо – три естествени моста върху малката река Айдарско дере, оформящи един от най-забележителните природни феномени в Родопите.
  • Водопад „Скакалото“ – до село Орехово, на 20 минути път пеша от селото, в скалната ниша под водопада до късно лято се намират ледени кристали.
  • Скален феномен „Дуплево“ – на 15 минути път пеша от село Орехово – неповторим скален ансамбъл от пещера, пред която живописно всяка пролет излива пенливите си води красив водопад. На върха на скалата в кръгли дупки, на отвесната каменна стена вият гнезда диви лястовици.
  • Скален феномен „Костен Камък“ – скална ниша, посестрима на Чудните мостове. Величието на неповторимата красота на Костен камък може да се усети само, ако мине през сърцето на посетителя. Намира се на 1,20 минути път пеша от село Орехово.
  • „Куцинско блато“ – естествено находище на родопски крем, включен в Червената книга.

На територията на община Чепеларе има останки от 4 крепости, някои от които са от около V-I век пр. Хр. Всички те са се използвали до падането на Родопите под османска власт.

Паметници на културата[редактиране | редактиране на кода]

На територията на община Чепеларе има 61 паметника на културата, от които 17 са обявени за паметници на културата, а останалите 44 са само декларирани за такива. Три от обявените паметници на културата са с национално значение, 2 за сведение, а другите 12 с местно значение. От декларираните паметници на културата 3 са с национално значение, 1 за сведение и 40 с местно значение.

На територията на общината има 8 църкви, като 5 от тях са декларирани за художествени паметници на културата с национално значение, а една – с местно. Има 72 параклиса, като 14 от тях са декларирани за архитектурни паметници на културата с местно значение, 2 джамии и 4 мечита.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават изцяло или частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 34,4 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]