Маджарово (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Маджарово)
Маджарово (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Хасково
Площ247.22 km²
Население2 027 души
Адм. центърМаджарово
Брой селища18
Сайтwww.madzharovo.bg
Управление
КметЕрджан Юсуф
(ДПС; 2019)
Общ. съвет11 съветници
  • ДПС (6)
  • ГЕРБ (3)
  • НОВОТО ВРЕМЕ (2)

Община Маджарово се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в южната част на област Хасково. С площта си от 247,224 km2 заема 9-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 4,47% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е хълмист и нископланински, като територията ѝ изцяло попада в централните части на Източните Родопи.

През средата на общината, от запад на изток протича река Арда. Северно от долината ѝ на територията на община Маджарово са разположени южните склонове от централната част на източнородопския рид Гората. На 4 km североизточно от село Ефрем, там където се събират границите на общините Маджарово, Харманли и Любимец се намира най-високият му връх Света Марина 708,6 m.

Южно от долината на Арда се простират крайните северозападни части на рида Сърта. В него на 1,5 км югозападно от село Малко Попово се издига най-високата точка на община Маджарово – връх Чаталкая 766,2 m.

На изток, в пределите на общината попада западната ниска част на Вълчеполската котловина. Най-ниската ѝ част е залята от водите на язовир Ивайловград и тук се намира минималната височина на община Маджарово – 131 m (кота преливник на язовира).

Води[редактиране | редактиране на кода]

В централната част на общината, от запад на изток протича част от средното течение на река Арда. При преминаването си през територията на общината Арда последователно преминава през Долнополско долинно разширение, теснините Черната скала и Момина скала и малкото Маджаровско долинно разширение. След град Маджарово преминават през пролома Кован кая и Бориславското долинно разширение (западната част на Вълчеполската котловина), които частично са залети от „опашката“ на язовир Ивайловград. В този си участък река Арда не получава никакви значителни притоци, като в нея се вливат малки и къси рекички и дерета, водещи началото си от ридовете Гората и Сърта.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 1665 100,00
Българи 873 52,43
Турци 498 29,91
Цигани 22 1,32
Други 4 0,24
Не се самоопределят 6 0,36
Не отговорили 262 15,74

Движение на населението (1934 – 2021)[редактиране | редактиране на кода]

Община Маджарово
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 6053 6415 6817 8045 5666 5116 4078 2157 1665 1484
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 19 населени места с общо население от 1484 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Маджарово, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бориславци 153 24,333 Ада чалъ Маджарово 482 20,167 Ятаджик, Дупница
Брусевци - 12,198 Кюселер Малки Воден 20 12,775 Сюлбюкюн
Габерово 1 2,783 Габрево Малко Брягово 20 13,790 Ярджелии, Брягово
Голяма долина 2 23,099 Коджа инли Малко Попово 4 10,919 Ходжа кьой
Горни Главанак 61 7,436 Ак баш баля Румелия 18 4,115 Хюсеин кьой
Горно поле 47 15,835 Оваджик, Турско поле Ръженово 77 6,647 Беленлии
Долни Главанак 160 10,037 Ак баш зир Селска поляна 59 14,681 Кьой алан
Долно Съдиево 95 10,162 Кадъ виран, Южно Съдиево Сеноклас 44 29,644 Мангъф
Ефрем 43 22,009 Урум кьой Тополово 133 10,573 Кавак махле
Златоустово 65 16,021 Юренджиклер ОБЩО 1484 247,224 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1893 г. – заличено е с. Ения (Ени Яа, Ениджа) без административен акт поради изселване;
  • Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г. – преименува м. Коджа инли на м. Голяма долина;
– преименува с. Ак баш баля на с. Горни Главанак;
– преименува с. Ак баш зир на с. Долни Главанак;
– преименува с. Урум кьой на с. Ефрем;
– преименува с. Юренджиклер на с. Златоустово;
– преименува с. Ярджелии на с. Брягово;
– преименува с. Хюсеин кьой на с. Румелия;
– преименува с. Беленлии на с. Ръженово;
– преименува с. Кавак махле на с. Тополово;
– преименува с. Оваджик (Турско Оваджи) на с. Турско поле;
– преименува с. Кадъ виран (Кадъ кьой) на с. Южно Съдиево;
  • Указ № 162/обн. 8 април 1931 г. – признава н.м. Гюрген за отделно населено място – с. Габрево;
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Ада чалъ на с. Бориславци;
– преименува с. Кюселер на с. Брусевци;
– преименува с. Южно Съдиево на с. Долно Съдиево;
– преименува с. Ятаджик на с. Дупница;
– преименува с. Ени кьой на с. Колушево;
– преименува с. Козлу бюк на с. Костово;
– преименува с. Сюлбюкюн на с. Малки Воден;
– преименува с. Ходжа кьой на с. Малко Попово;
– преименува с. Кьой алан на с. Селска поляна;
– преименува с. Мангъф на с. Сеноклас;
– преименува с. Юва бюк на с. Ставри Димитрово;
– преименува с. Кирезлик на с. Черешак;
  • МЗ № 2917/обн. 16 януари 1943 г. – заличава с. Колушево и го присъединява като квартал на с. Бориславци;
  • през 1952 – 1953 г. – преименувано е с. Дупница на с. Маджарово без административен акт;
  • Указ № 169/обн. 10 май 1960 г. – преименува с. Брягово на с. Малко Брягово;
  • Указ № 129/обн. 11 април 1961 г. – преименува с. Турско поле на с. Горно поле;
  • Указ № 902/обн. 31 декември 1963 г. – заличава селата Костово, Кочаш, Ставри Димитрово и Черешак поради изселване;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Габрево на с. Габерово;
  • Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с. Маджарово за гр. Маджарово;
  • Указ № 2294/обн. 26 декември 1978 г. – признава м. Голяма долина за с. Голяма долина.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават изцяло или частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 38,6 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]