Маджарово (община)

Маджарово (община) 41.633, 25.867
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Област Хасково
Площ	247.22 km²
Население	2 027 души
Адм. център	Маджарово
Брой селища	18
Сайт	www.madzharovo.bg
Управление
Кмет	Ерджан Юсуф (ДПС; 2019)
Общ. съвет	11 съветници ДПС (6) ГЕРБ (3) НОВОТО ВРЕМЕ (2)

Община Маджарово се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в южната част на област Хасково. С площта си от 247,224 km² заема 9-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 4,47% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на запад и северозапад – община Стамболово;
• на север – община Харманли;
• на изток – община Любимец;
• на юг – община Ивайловград;
• на югозапад – община Крумовград, област Кърджали.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е хълмист и нископланински, като територията ѝ изцяло попада в централните части на Източните Родопи.

През средата на общината, от запад на изток протича река Арда. Северно от долината ѝ на територията на община Маджарово са разположени южните склонове от централната част на източнородопския рид Гората. На 4 km североизточно от село Ефрем, там където се събират границите на общините Маджарово, Харманли и Любимец се намира най-високият му връх Света Марина 708,6 m.

Южно от долината на Арда се простират крайните северозападни части на рида Сърта. В него на 1,5 км югозападно от село Малко Попово се издига най-високата точка на община Маджарово – връх Чаталкая 766,2 m.

На изток, в пределите на общината попада западната ниска част на Вълчеполската котловина. Най-ниската ѝ част е залята от водите на язовир Ивайловград и тук се намира минималната височина на община Маджарово – 131 m (кота преливник на язовира).

Води

В централната част на общината, от запад на изток протича част от средното течение на река Арда. При преминаването си през територията на общината Арда последователно преминава през Долнополско долинно разширение, теснините Черната скала и Момина скала и малкото Маджаровско долинно разширение. След град Маджарово преминават през пролома Кован кая и Бориславското долинно разширение (западната част на Вълчеполската котловина), които частично са залети от „опашката“ на язовир Ивайловград. В този си участък река Арда не получава никакви значителни притоци, като в нея се вливат малки и къси рекички и дерета, водещи началото си от ридовете Гората и Сърта.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	1665	100,00
Българи	873	52,43
Турци	498	29,91
Цигани	22	1,32
Други	4	0,24
Не се самоопределят	6	0,36
Не отговорили	262	15,74

Движение на населението (1934 – 2021)

Община Маджарово
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
Население	6053	6415	6817	8045	5666	5116	4078	2157	1665	1484
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

Общината има 19 населени места с общо население от 1484 жители към 7 септември 2021 г.

Списък на населените места в община Маджарово, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Бориславци	153	24,333	Ада чалъ	Маджарово	482	20,167	Ятаджик, Дупница
Брусевци	-	12,198	Кюселер	Малки Воден	20	12,775	Сюлбюкюн
Габерово	1	2,783	Габрево	Малко Брягово	20	13,790	Ярджелии, Брягово
Голяма долина	2	23,099	Коджа инли	Малко Попово	4	10,919	Ходжа кьой
Горни Главанак	61	7,436	Ак баш баля	Румелия	18	4,115	Хюсеин кьой
Горно поле	47	15,835	Оваджик, Турско поле	Ръженово	77	6,647	Беленлии
Долни Главанак	160	10,037	Ак баш зир	Селска поляна	59	14,681	Кьой алан
Долно Съдиево	95	10,162	Кадъ виран, Южно Съдиево	Сеноклас	44	29,644	Мангъф
Ефрем	43	22,009	Урум кьой	Тополово	133	10,573	Кавак махле
Златоустово	65	16,021	Юренджиклер	ОБЩО	1484	247,224	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• през 1893 г. – заличено е с. Ения (Ени Яа, Ениджа) без административен акт поради изселване;
• Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г. – преименува м. Коджа инли на м. Голяма долина;

– преименува с. Ак баш баля на с. Горни Главанак;

– преименува с. Ак баш зир на с. Долни Главанак;

– преименува с. Урум кьой на с. Ефрем;

– преименува с. Юренджиклер на с. Златоустово;

– преименува с. Ярджелии на с. Брягово;

– преименува с. Хюсеин кьой на с. Румелия;

– преименува с. Беленлии на с. Ръженово;

– преименува с. Кавак махле на с. Тополово;

– преименува с. Оваджик (Турско Оваджи) на с. Турско поле;

– преименува с. Кадъ виран (Кадъ кьой) на с. Южно Съдиево;

• Указ № 162/обн. 8 април 1931 г. – признава н.м. Гюрген за отделно населено място – с. Габрево;
• МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Ада чалъ на с. Бориславци;

– преименува с. Кюселер на с. Брусевци;

– преименува с. Южно Съдиево на с. Долно Съдиево;

– преименува с. Ятаджик на с. Дупница;

– преименува с. Ени кьой на с. Колушево;

– преименува с. Козлу бюк на с. Костово;

– преименува с. Сюлбюкюн на с. Малки Воден;

– преименува с. Ходжа кьой на с. Малко Попово;

– преименува с. Кьой алан на с. Селска поляна;

– преименува с. Мангъф на с. Сеноклас;

– преименува с. Юва бюк на с. Ставри Димитрово;

– преименува с. Кирезлик на с. Черешак;

• МЗ № 2917/обн. 16 януари 1943 г. – заличава с. Колушево и го присъединява като квартал на с. Бориславци;
• през 1952 – 1953 г. – преименувано е с. Дупница на с. Маджарово без административен акт;
• Указ № 169/обн. 10 май 1960 г. – преименува с. Брягово на с. Малко Брягово;
• Указ № 129/обн. 11 април 1961 г. – преименува с. Турско поле на с. Горно поле;
• Указ № 902/обн. 31 декември 1963 г. – заличава селата Костово, Кочаш, Ставри Димитрово и Черешак поради изселване;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Габрево на с. Габерово;
• Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с. Маджарово за гр. Маджарово;
• Указ № 2294/обн. 26 декември 1978 г. – признава м. Голяма долина за с. Голяма долина.

Транспорт

През общината преминават изцяло или частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 38,6 km:

• участък от 15,2 km от Републикански път III-808 (от km 26,5 до km 41,7);
• целият участък от 23,4 km от Републикански път III-8081.

Топографска карта

• Лист от карта K-35-76. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-88. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• Официален сайт на община Маджарово

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.