Хасково (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Хасково)
Вижте пояснителната страница за други значения на Хасково.

Хасково (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Хасково
Площ739.8 km²
Население95 832 души
Адм. центърХасково
Брой селища37
Сайтhaskovo.bg
Управление
КметСтанислав Дечев
(ГЕРБ; 2019)
Общ. съвет41 съветници
Хасково (община) в Общомедия
Топографска карта на община Хасково.

Община Хасково се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в западната част на област Хасково. С площта си от 739,796 km2 заема 2-ро място сред 11-те общини на областта, което съставлява 13,37% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е хълмист, като територията ѝ изцяло попада в северните, ниски части на Източните Родопи.

В южните и югозападните райони на община Хасково са разположени северните склонове на източнородопския рид Чуката. На 3 km западно от село Големанци, на границата с Община Кърджали се намира най-високата точка на общината връх Каратепе 613 m.

В източния район на общината, южно от долината на Харманлийска река е разположена западната част на друг по-нисък източнородипски рид – Хухла. Неговата максимална височина връх Хухла 352,8 m се намира на 2 km южно от село Брягово.

Останалите райони на община Хасково имат хълмист релеф и се заемат от Хасковската хълмиста област.

Минималната височина на община Хасково от 86 m н.в. се намира в коритото на река Марица, на границата с община Симеоновград, източно от село Нова Надежда.

Води[редактиране | редактиране на кода]

В най-северната част на общината, от запад на изток, по границата с община Димитровград, на протежение от 6 km протича част от средното течение на река Марица.

Основна водна артерия в общината е Харманлийска река (90 km). Реката навлиза в община Хасково северозападно от село Николово, като излива водите си в големия язовир Тракиец. След изтичането си от язовира завива на изток и до село Малево протича в тясна и плитка долина през Хасковската хълмиста област. След Малево продължава на североизток, а след село Стойково отново на изток, като заобикаля рида Хухла от северозапад и север в долина с десни стръмни и леви полегати склонове. На 3 km североизточно от село Брягово напуска пределите на община Хасково и навлиза в община Харманли и там се влива отдясно в река Марица. Площта на водосборния ѝ басейн е 956 km2, което представлява 1,8% от водосборния басейн на река Марица. На територията на община Хасково Харманлийска река получава трите си най-големи притока:

Бързей. Тя протича през общината с най-долното си течение през село Корен, след което завива на север-северозапад и източно от село Малево се влива отдясно в Харманлийска река;
Хасковска река (45 km). Реката извира на територията на община Минерални бани. Западно от село Въгларово навлиза в община Хасково като протича през Хасковската хълмиста област в плитка алувиална долина. До град Хасково тече на североизток, а след това до устието си – на изток. Влива се отляво в Харманлийска река, на 148 m н.в., на 1,6 km югозападно от село Стойково. Площта на водосборния ѝ басейн е 179 km2, което представлява 18,7% от водосборния басейн на Харманлийска река;
Узунджовска река (21 km). Тя извира под името Хандере на 179 m н.в. в непосредствена близост до шосето Хасково – Димитровград. Тече в посока изток-югоизток в широка алувиална долина, с малък надлъжен наклон, между Хасковския (на юг) и Узунджовския рид (на север) в Хасковската хълмиста област. Преди устието си образува къс и красив пролом. Влива се отляво в Харманлийска река, на 137 m н.в., на 2,4 km североизточно от село Брягово. Площта на водосборния ѝ басейн е 81 km2, което представлява 8,47% от водосборния басейн на Харманлийска река.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Движение на населението (1934 – 2015)[редактиране | редактиране на кода]

Хасково
година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2015
население 14 191 15 067 26 516 27 435 38 812 57 777 75 259 87 847 80 773 80 303 76 397 72 336

Данни от преброяването на НСИ от 15.03.2015 г. [1]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 94 156 63 963 16 890 3859 460 886 8098 100.00 67.93 17.94 4.10 0.49 0.94 8.60
Хасково 76 397 54 869 12 507 691 400 709 7221 Хасково 71.82 16.31 0.90 0.52 0.92 9.45
Войводово 1200 189 643 316 50 Войводово 15.75 53.58 26.33 4.16
Узунджово 1778 1188 37 517 3 14 19 Узунджово 66.81 2.08 29.07 0.16 0.78 1.06
Малево 1179 1116 8 11 8 6 30 Малево 94.65 0.67 0.93 0.67 0.50 2.54
Криво поле 911 420 4 392 25 4 66 Криво поле 46.10 0.43 43.02 2.74 0.43 7.24
Стамболийски 850 381 111 262 0 0 96 Стамболийски 44.82 13.05 30.82 0.00 0.00 11.29
Динево 719 333 3 373 7 Динево 46.31 0.41 51.87 0.97
Конуш 695 444 4 241 0 3 3 Конуш 63.88 0.57 34.53 0.00 0.43 0.43
Въгларово 664 456 137 5 64 Въгларово 68.67 20.63 0.75 9.63
Книжовник 590 519 8 18 35 Книжовник 87.96 1.35 3.05 5.93
Гарваново 516 407 3 100 0 0 6 Гарваново 78.87 0.58 19.37 0.00 0.00 1.16
Тракиец 530 196 288 0 40 Тракиец 36.98 54.33 0.00 7.54
Долно Големанци 490 6 461 20 1 Долно Големанци 1.22 94.08 4.08 0.20
Мандра 477 324 3 103 42 Мандра 67.92 0.62 21.59 8.80
Клокотница 472 397 32 3 34 Клокотница 84.11 6.77 0.63 7.20
Орлово 472 300 122 5 44 Орлово 63.55 25.84 1.05 9.32
Нова Надежда 467 305 0 152 7 Нова Надежда 65.13 0.00 32.54 1.49
Текето 463 4 431 23 0 5 0 Текето 0.86 93.08 4.96 0.00 1.07 0.00
Брягово 462 153 0 251 3 0 55 Брягово 33.11 0.00 54.32 0.64 0.00 11.90
Елена 443 282 132 0 24 Елена 63.65 29.79 0.00 5.41
Козлец 440 35 321 15 68 Козлец 7.95 72.95 3.40 15.45
Големанци 434 5 428 0 0 Големанци 1.15 98.61 0.00 0.00
Корен 406 193 17 115 0 3 78 Корен 47.53 4.18 28.32 0.00 0.73 19.21
Маслиново 404 89 174 138 2 Маслиново 22.02 43.06 34.15 0.49
Широка поляна 321 309 9 0 2 Широка поляна 96.26 2.80 0.00 0.62
Гълъбец 302 282 13 Гълъбец 93.37 4.30
Александрово 293 289 0 0 0 Александрово 98.63 0.00 0.00 0.00
Подкрепа 250 206 35 0 8 Подкрепа 82.40 14.00 0.00 3.20
Зорница 249 0 175 0 73 Зорница 0.00 70.28 0.00 29.31
Николово 249 231 5 8 5 0 0 Николово 92.77 2.00 3.21 2.00 0.00 0.00
Долно Войводино 226 66 90 67 2 Долно Войводино 29.20 39.82 29.64 0.88
Манастир 222 130 82 8 0 0 2 Манастир 58.55 36.93 3.60 0.00 0.00 0.90
Стойково 179 177 0 0 1 Стойково 98.88 0.00 0.00 0.55
Горно Войводино 177 28 69 79 0 0 1 Горно Войводино 15.81 38.98 44.63 0.00 0.00 0.56
Родопи 120 111 3 0 4 Родопи 92.50 2.50 0.00 3.33
Любеново 89 89 0 0 0 0 0 Любеново 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Момино 20 19 0 0 0 Момино 95.00 0.00 0.00 0.00

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 37 населени места с общо население от 81 342 жители към 7 септември 2021 г.[3]

Списък на населените места в община Хасково, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Александрово 258 21,601 Куруджиево, Княз Александрово Любеново 73 9,747 Гюнелии
Брягово 405 27,037 Тремезлии Малево 1106 32,503 Теке кьой
Войводово 945 15,830 Паша кьой Манастир 220 8,696 Хасарлоба, Мънастир
Въгларово 579 22,909 Кюмюрджии, Въгларево Мандра 378 17,098
Гарваново 531 39,082 Маслиново 488 10,353 Яхалии
Големанци 337 20,700 Бей кьой Момино 13 - Казъ махле, в з-щето на с. Криво поле
Горно Войводино 164 4,982 Читаклар атик, Горен читак Николово 211 26,141 Ески кьой, Старо село
Гълъбец 263 8,243 Гювенчлер Нова Надежда 444 16,527 Гердима, Надежда, Княгиня Надежда
Динево 579 33,284 Чамурлии Орлово 421 14,934 Мусталии
Долно Войводино 223 8,136 Читаклар джедит, Долен читак Подкрепа 198 11,188 Гювендиклии
Долно Големанци 405 - Долна махала, в з-щето на с. Големанци Родопи 94 12,304
Елена 368 47,164 Джефарджа Стамболийски 695 17,009 Синеджик, Кириловец
Зорница 263 8,763 Айдормуш Стойково 177 10,713 Дуралии
Клокотница 451 16,678 Семихча Текето 266 3,252 Осман баба текеси
Книжовник 570 18,689 Идебик Тракиец 426 19,856 Елехча
Козлец 409 8,698 Кочашлии Узунджово 1699 55,022
Конуш 654 20,249 Татар кьой олу дере Хасково 65829 95,182
Корен 267 8,528 Кютюклии Широка поляна 256 8,608 Алан махле
Криво поле 677 39,090 Иробас ОБЩО 81342 739,796 2 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1889 г. – заличено е с. Баяс факъ (Баъ сакъ) без административен акт поради изселване;
  • през 1893 г. – заличено е с. Фъртлии (Фъртли) без административен акт поради изселване;
  • през 1900 г. – заличено е с. Гидиклии без административен акт поради изселване;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Али бей кьой на с. Болярово;
– преименува с. Тремезлии на с. Брягово;
– преименува с. Паша кьой на с. Войводово;
– преименува с. Кюмюрджии на с. Въгларево;
– преименува с. Гювенчлер на с. Гълъбец;
– преименува с. Чамурлии на с. Динево;
– преименува с. Джефарджа на с. Елена;
– преименува с. Синеджик (Синиджик) на с. Кириловец;
– преименува с. Семихча на с. Клокотница;
– преименува с. Идебик на с. Книжовник;
– преименува с. Куруджиево (Коруджии) на с. Княз Александрово;
– преименува с. Кочашлии на с. Козлец;
– преименува с. Татар кьой олу дере (Олу дере Татар кьой) на с. Конуш;
– преименува с. Кютюклии на с. Корен;
– преименува с. Иробас на с. Криво поле;
– преименува с. Гюнелии на с. Любеново;
– преименува с. Теке кьой на с. Малево;
– преименува с. Казъ махле (Къз махле) на с. Момино;
– преименува с. Хасарлоба на с. Мънастир;
– преименува с. Гердима на с. Надежда;
– преименува с. Мусталии на с. Орлово;
– преименува с. Гювендиклии на с. Подкрепа;
– преименува с. Ески кьой на с. Старо село;
– преименува с. Дуралии на с. Стойково;
– преименува с. Елехча (Елесча) на с. Тракиец;
– преименува с. Алан махле на с. Широка поляна;
  • Указ № 789/обн. 24.11.1921 г. – признава н.м. Горна махла (от с. Брягово) за отделно населено място – с. Родопи;
  • Указ № 118/обн. 12.04.1924 г. – отделя н.м. Средна (Турска) от с. Брягово и я присъединява като квартал на с. Родопи;
  • през 1926 г. – осъвременено е името на с. Мънастир на с. Манастир без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Читаклар джедит (Читаклар ени) на с. Долен читак;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Бей кьой на с. Големанци;
– преименува с. Читаклар атик (Читаклар ески) на с. Горен читак;
– преименува с. Айдормуш на с. Зорница;
– преименува с. Яхалии (Яхяли) на с. Маслиново;
– преименува с. КОсман баба текеси на с. Текето;
– преименува с. Долен читак на с. Долно Войводино;
  • МЗ № 1689/обн. 27.11.1937 г. – преименува с. Надежда на с. Княгиня Надежда;
  • МЗ № 6628/обн. 29.11.1946 г. – преименува с. Княгиня Надежда на с. Нова Надежда;
  • МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Кириловец на с. Стамболийски;
  • МЗ № 2127/обн. 13.05.1947 г. – преименува с. Княз Александрово на с. Александрово;
  • Указ № 663/обн. 29.12.1950 г. – преименува с. Старо село на с. Николово;
  • през 1956 г. – уточнено е името на с. Въгларево на с. Въгларово без административен акт;
  • Указ № 267/обн. 21.03.1969 г. – заличава с. Болярово и го присъединява като квартал на гр. Хасково;
  • Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – отделя 12 населени места с техните землища от община Хасково и създава нова община Минерални бани с административен център с. Минерални бани;
– отделя 26 населени места с техните землища от община Хасково и създава нова община Стамболово с административен център с. Стамболово;
  • Указ № 220/обн. 22.08.1991 г. – признава н.м. Долна махала (от с. Големанци) за отделно населено място – с. Долна махала;
  • Указ № 237/обн. 01.07.1997 г. – преименува с. Долна махала на с. Долно Големанци.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 43 km.

През общината преминават частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 143,3 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]